Ако утрото настъпи - Страница 84

— Не се безпокойте — обеща кондукторът на Форнати. — Ще си получите обратно бижутата. Крадецът продължава да е във влака.

Той отиде да се обади по-бързо на полицията в Милано.

Когато Ориент експресът навлезе в миланската гара, двадесет униформени полицаи и цивилни детективи оградиха перона с нареждането да не разрешават на нито един пътник и на никакъв багаж да напускат влака.

Луиджи Ричи, определеният за случая инспектор от полицията, бе отведен направо в купето на Форнати.

Истерията на Силвана Луади се засили.

— Всички бижута се намираха в тази кутия — пищеше тя. — И нито едно не е застраховано.

Инспекторът огледа празната кутия за бижута.

— Сигурна ли сте, че снощи поставихте бижутата си точно тук, синьора?

— Разбира се, че съм сигурна. Всяка вечер ги поставям тук.

Лъчезарните й очи, които вълнуваха милиони нейни обожатели, се наляха с едри сълзи и инспектор Ричи бе готов да сече глави на дракони заради нея.

Той пристъпи към вратата на купето, наведе се и помириса ключалката. Усети омайващия мирис на етер. Беше извършен обир и той възнамеряваше да залови безсърдечния крадец.

Инспектор Ричи се изправи и каза:

— Не се безпокойте, синьора. Бижутата не могат да бъдат свалени от влака. Ще заловим крадеца и вие ще получите обратно вашите скъпоценности.

Инспектор Ричи имаше всички основания да бъде сигурен. Примката бе затегната здраво и виновникът нямаше никаква възможност да се отърве.

Детективите съпровождаха поотделно пътниците до една оградена с въжета чакалня на гарата, където те биваха основно проверявани. Много от пътниците бяха известни хора и това унижение ги обиждаше.

— Съжалявам — обясняваше инспектор Ричи на всеки поотделно, — но кражба в размер на един милион долара е много сериозно престъпление.

След като отвеждаха пътниците от влака, детективите преобръщаха с главата надолу техните купета и оглеждаха всеки сантиметър. Случаят предоставяше великолепна възможност на инспектор Ричи и той възнамеряваше да извлече максимална полза от нея. Откриеше ли откраднатите бижута, това означаваше повишение в службата и на заплатата. Въображението му се разпали. Силвана Луади щеше да е толкова благодарна, че по всяка вероятност щеше да го покани… Той даде нареждания с подновена енергия.

На вратата на Трейси се почука и в купето влезе детектив.

— Извинете, синьорина. Станал е обир. Налага се да се претърсят всички пътници. Бихте ли ме придружили, моля?

— Обир ли? — В гласа й се долови възмущение. — В този влак?

— Страхувам се, че е точно така, синьорина.

Когато Трейси излезе от купето, двама детективи влязоха в него, отвориха куфарите й и започнаха внимателно да оглеждат съдържанието им.

След четиричасово претърсване се откриха няколко пакета марихуана, пет унции кокаин, голям нож и един незаконно притежаван пистолет. От откраднатите бижута нямаше и следа.

Инспектор Ричи просто, не можеше да повярва.

— Претърсихте ли целия влак? — обърна се той към своя лейтенант.

— Инспекторе, всеки сантиметър от влака е претърсен. Проверихме локомотива, вагон-ресторантите, бара, тоалетните, купетата. Проверихме пътниците и служителите, преровихме всички багажи. Кълне се, бижутата не са във влака. Дамата може и да си въобразява, че е ограбена.

Инспектор Ричи обаче знаеше повече. Той бе разпитал келнерите и те потвърдиха, че Силвана Луади наистина е носила зашеметяващи бижута предната вечер.

Представител на Ориент експреса отлетя за Милано.

— Не можем повече да задържаме влака — настоя той. — Вече много нарушихме разписанието.

Инспектор Ричи се провали. Повече нямаше никакви причини за задържането на влака. Нямаше какво повече да прави. Единственото обяснение, което му идваше наум, бе, че крадецът е успял по някакъв начин да изхвърли бижутата от влака на свой съучастник. Но може ли наистина да е станало така? Синхронизирането на времето би било невъзможно. Крадецът не е имал възможност да узнае предварително кога коридорът ще бъде свободен, дали някой кондуктор или пътник няма случайно да мине, в колко часа влакът ще пристигне на предварително уговореното усамотено място. Оказа се мистерия, чието разрешение не бе по силите на инспектора.

— Пуснете влака — разпореди се той.

Инспектор Ричи наблюдаваше безпомощно как Ориент експресът потегля бавно от гарата. С него си заминаваше неговото повишение в службата и заплатата, както и блаженото пиршество със Силвана Луади.

Единствената тема на разговор във вагон-ресторантите по време на закуската беше обирът.

— Това е най-вълнуващото събитие, което съм преживявала от години — призна една превзета учителка от девическо училище. Тя опипваше малкото златно колие с миниатюрно диамантче на врата си. — Щастлива съм, че не ми го откраднаха.

— Наистина — съгласи се сериозно Трейси. Когато Алберто Форнати влезе във вагон-ресторанта, той зърна Трейси и отиде бързо при нея.

— Вече сте научили какво се случи. Но разбрахте ли, че ограбиха жената на Форнати?

— Не!

— Да! Животът ми е бил в голяма опасност. Банда крадци е нахлула в моето купе и ме е упоила с хлороформ. Форнати е можел да бъде убит по време на сън.

— Колко ужасно!

— E una bella fregatura! Сега ще се наложи отново да купувам на Силвана всичките й бижута. Ще ми струва цяло състояние.

— Полицията не откри ли бижутата?

— Не, но Форнати знае как крадците са се освободили от тях.

— Наистина ли! Как?

Той се огледа и понижи глас.

— Някой съучастник е чакал по спирките, през които преминахме снощи. Крадецът е хвърлил бижутата от влака и, ecco, готово!