Ако утрото настъпи - Страница 85

• Предыдущая
• 85 / 131
• Следующая

— Колко сте умен! — възкликна преизпълнена с възхищение Трейси.

— Si. — Той вдигна многозначително вежди. — Нали не сте забравили за малката ни среща във Венеция?

— Нима е възможно? — усмихна се Трейси.

Той стисна силно ръката й.

— Форнати я очаква с нетърпение. Сега трябва да отида да успокоя Силвана. Изпаднала е в истерия.

Когато Ориент експресът пристигна на гарата в Санта Лучия, Трейси слезе заедно с първите пътници. Багажът й бе откаран направо на летището, откъдето тя отлетя с първия самолет за Лондон заедно с бижутата на Силвана.

Гюнтер Хартог щеше да бъде доволен.

ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Седеметажната сграда на главната квартира на Интерпол — Международната организация на криминалната полиция, се намира на улица Арменго 26, сред хълмовете на Сен Кло, на около шест мили западно от Париж, дискретно скрита зад висока ограда от зелени храсти и бели каменни стени. Вратата на входа откъм улицата е заключена двадесет и четири часа в денонощието и посетителите се допускат, след като бъдат най-внимателно огледани с помощта на локална телевизионна система. Вътре в сградата, в началото на стълбите за всеки етаж, има бели железни врати, които нощем се заключват, а всеки етаж е съоръжен с независима алармена инсталация и локална телевизия.

Мерките за изключителна сигурност са задължителни, защото зад стените на тази сграда се съхраняват най-пълните досиета за два и половина милиона криминални престъпници. Интерпол представлява служба за информация на 126 полицейски сили от 78 страни и координира в световен мащаб дейността на полицейските сили по отношение на мошениците, фалшификаторите, наркотрафикантите, крадците и убийците. Той разпространява най-нова и достоверна информация чрез бюлетин circulation, чрез радиото, фототелеграфа и спътник. В Главната квартира в Париж работят бивши детективи от Surete Nationale и от парижката префектура.

В една ранна майска утрин в кабинета на инспектор Андре Тринян, отговарящ за управленията на Интерпол, се провеждаше заседание. Кабинетът беше скромно мебелиран, но удобен, а изгледът от него — смайващ. Далеко на изток се мержелееше Айфеловата кула, а в другата посока се открояваше белият купол на Сакре Кьор на Монмартр. Инспекторът беше около четиридесет и пет годишен привлекателен мъж с респектираща фигура, интелигентно лице, тъмна коса и проницателни кафяви очи зад очила в черни рогови рамки. В провежданото в кабинета му заседание участваха детективи от Англия, Белгия, Франция и Италия.

— Господа — обърна се към тях инспектор Тринян, — от вашите страни получих спешни молби за информация относно взрива от престъпления, избухнал в цяла Европа. Половин дузина страни са засегнати от епидемичния характер на изкусни мошеничества и обири, в които се забелязват известни сходства. Жертвите не се ползват с добро име, никога не се прилага насилие и извършителят винаги е жена. Стигнахме до заключението, че сме изправени пред международна банда от жени. Имаме портрети по описание, съставени въз основа на показанията на жертви и случайни свидетели. Както сами ще се уверите, жените на тези портрети не си приличат. Някои са блондинки, други брюнетки. Съобщава се, че са различни по националност: англичанки, французойки, испанки, италианки, американки или тексаски.

Инспектор Тринян натисна едно копче и на поставения върху стената екран започна да се появява серия от портрети.

— Тук виждаме съставения портрет на брюнетка с къси коси. — Той натисна отново копчето. — Това пък е млада блондинка с бухнала прическа… Брюнетка с прическа „паж“… Тук виждаме по-възрастна жена с френска прическа… млада жена с руси прави коси… по-възрастна с coup sauvage. — Той изключи прожекционния апарат. — Нямаме никаква представа кой е главатарят на бандата, нито пък къде се намира главната им квартира. Никога не оставят каквито и да е следи след себе си и винаги изчезват като дим. Рано или късно ще заловим някоя от тях, след което ще хванем и останалите. Междувременно, господа, докато някой от вас не ни достави съществена информация, аз се страхувам, че ще стоим в задънена улица…

Когато самолетът на Даниел Купър се приземи в Париж, той бе посрещнат на летище „Шарл дьо Гол“ от един помощник на инспектор Тринян и откаран в хотел „Пренс дьо Гал“, в непосредствено съседство с по-видния си събрат — хотел „Джордж V“.

— Утре имате среща с инспектор Тринян — съобщи посрещачът на Купър. — Ще дойда да ви взема сутринта в осем и петнадесет.

Даниел Купър не очакваше с нетърпение пътуването си в Европа. Възнамеряваше да приключи колкото може по-бързо възложената му задача и да се прибере у дома. Познаваше съблазните на Париж и нямаше намерение да им се отдава.

Той получи ключа от стаята си и влезе направо в банята. За негова изненада тя се оказа много добра. Всъщност се увери, че е много по-голяма и от тази в собствения му дом. Той пусна водата във ваната и отиде в стаята да разопакова багажа си. На дъното на куфара имаше малка заключена кутия, внимателно поставена между допълнителния му костюм и бельото. Той извади кутията, стисна я в ръце и впери поглед в нея, сякаш тя пулсираше със свой собствен живот. Той я отнесе в банята и я постави върху умивалника. С едно ключенце, закачено на верижката му, той отключи кутията, отвори я и думите сякаш закрещяха срещу него от пожълтялата вече изрезка от вестника:

МОМЧЕ ДАВА ПОКАЗАНИЯ ПО ДЕЛО ЗА УБИЙСТВО

Дванадесетгодишният Даниел Купър даде днес показания по процеса срещу Фред Зимър, обвинен в изнасилване и убийство на майката на момчето. Според неговите показания, на връщане от училище момчето е видяло Зимър, техен непосредствен съсед, да напуска дома на Купър с окървавени ръце и лице. Когато момчето си влязло вкъщи, то открило трупа на майка си във ваната. Тя била промушена по най-жесток начин. Зимър признава, че е бил любовник на госпожа Купър, но отрича да е неин убиец.