Ако утрото настъпи - Страница 70

К оглавлению

Трейси го гледаше с недоумение.

— Ако уредите аз да играя шах с двамата? И това е вашият чудесен план?

— Ъхъ! Харесва ли ви?

— Прекрасен е. Съществува обаче една-единствена пречка.

— И коя е тя?

— Нямам понятие от шах.

Той приятно се усмихна.

— Това не е никаква пречка. Аз ще ви науча.

— Вие сте ненормален — отвърна Трейси. — Искате ли един съвет от мен? Намерете си по-добре някой добър психиатър. Лека нощ!

На следващата сутрин Трейси буквално връхлетя върху Борис Мелников. Той бягаше на палубата и в момента, в който Трейси зави край един ъгъл, се блъсна в нея и я повали на земята.

— Гледайте къде вървите — избоботи той и продължи да бяга.

Трейси седеше върху палубата и гледаше след него.

— От всички грубияни той е…

Трейси стана и се пооправи. Приближи един стюард.

— Наранена ли сте, госпожице? Аз го видях…

— Не, нищо ми няма, благодаря ви.

Никой нямаше да й развали това пътуване.

Когато Трейси се върна в каютата си, там я чакаха шест съобщения с молба да се обади на господин Джеф Стивънс. Тя не им обърна внимание. Следобед отиде на плуване, после чете и когато отиде вечерта в бара да изпие един коктейл преди вечеря, се чувстваше великолепно. Радостната й възбуда се оказа краткотрайна. На бара седеше румънецът Петър Негулеску. Когато видя Трейси, той стана на крака и я попита:

— Мога ли да ви почерпя нещо, красива госпожице?

Трейси се поколеба, после се усмихна.

— Защо не, благодаря ви.

— Какво желаете?

— Водка с тоник, моля.

Негулеску даде поръчката на бармана и се обърна към Трейси.

— Аз съм Петър Негулеску.

— Зная.

— Не се учудвам. Всички ме познават. Аз съм най-големият шахматист в света. В моята родина съм национален герой. — Той се приближи до Трейси, постави ръка на коляното й и каза: — Освен това съм и голям сваляч.

На Трейси й се стори, че не го разбра.

— Какво казахте?

— Голям сваляч съм.

Първата й реакция беше да плисне питието си в лицето му, но успя да се овладее. Хрумна й нещо по-разумно.

— Извинете ме — каза тя, — но имам среща с един приятел.

Тръгна да потърси Джеф Стивънс. Намери го в „Принсес грил“, но когато се упъти към неговата маса, забеляза, че вечеря с някаква прекрасна блондинка с великолепна фигура и елегантен тоалет. Трябваше да се досетя, помисли си Трейси. Обърна се и тръгна по коридора. Миг след това Джеф я догони.

— Трейси… мен ли търсихте?

— Не желая да ви откъсвам от… от вечерята.

— О, тя е само за десерт — отвърна усмихнато той. — С какво мога да ви услужа?

— Сериозно ли говорехте за Мелников и Негулеску?

— Напълно. Защо?

— Струва ми се, че и двамата имат нужда от урок по добро поведение.

— На мен също. И докато ги учим, ще получим много пари.

— Съгласна съм. Какъв е планът ти?

— Ще ги победиш на шах.

— Но аз говоря сериозно.

— Аз също.

— Казах ти, че не играя шах. Не мога дори да различа пионката от царя. Аз…

— Не се безпокой. Ще ти дам два-три урока и ще ги смачкаш и двамата — обеща й той.

— И двамата?

— О, още ли не съм ти обяснил? Ще играеш едновременно с двамата.

Джеф седна до Борис Мелников в бара.

— Тази жена е фантастична шахматистка — сподели той с Мелников. — Пътува инкогнито.

Руснакът изсумтя.

— Жените не разбират нищо от шах. Те не могат да мислят.

— Тази обаче може. Каза, че лесно ще ви победи.

Борис Мелников гръмогласно се изсмя.

— Никой не може да ме победи, нито лесно, нито мъчно.

— Готова е да се обзаложи с вас на десет хиляди долара, че може да играе едновременно с вас и с Петър Негулеску и да постигне реми поне с единия от вас.

Борис Мелников се задави с питието си.

— Какво! Това… това е смешно! Да играе едновременно с двамата? Тази… тази аматьорка?

— Точно така. Като при това облогът е от по десет хиляди долара за всеки един от вас.

— Ще се съглася само и само да дам урок на тази глупава идиотка.

— Ако спечелите, парите ще бъдат депозирани в която страна пожелаете.

Върху лицето на руснака се изписа хищническо изражение.

— Дори не съм чувал за тази личност. Да се осмели да играе срещу двама ни! Боже господи, сигурно е ненормална…

— Тя притежава двадесет хиляди в брой.

— Откъде е тази жена?

— Американка е.

— А, това обяснява всичко. Богатите американци са смахнати, особено съпругите им.

Джеф понечи да стане.

— Е добре, изглежда, че ще се наложи да играе само срещу Петър Негулеску.

— Негулеску ще играе ли?

— Разбира се, не ви ли го казах? Тя имаше желание да играе срещу двама ви, но след като вие се страхувате…

— Да се страхувам! Борис Мелников да се страхува? — Гласът му просто трещеше. — Ще я унищожа. Кога ще се състои този смешен мач?

— Тя смята евентуално в петък вечерта. Последната нощ от нашето пътуване.

Борис Мелников сериозно се замисли.

— Две игри от три ли? — запита той.

— Нищо подобно. Само една-единствена игра.

— Една игра за десет хиляди долара?

— Точно така.

— Нямам толкова налични пари у себе си — въздъхна руснакът.

— Това не е никакъв проблем — убеди го Джеф. — Всъщност госпожица Уитни мечтае за славата да играе срещу великия Борис Мелников. Ако изгубите, ще й подарите само снимката си с ваш автограф. Ако спечелите мача, печелите и десет хиляди долара.

— Парите за залога у кого ще бъдат? — в гласа му прозвуча остра нотка на съмнение.

— В корабния касиер.

— Много добре — реши Мелников. — Нека бъде петък вечер. Ще започнем точно в десет.

— Тя ще ви бъде толкова признателна — убеди го Джеф.