Ако утрото настъпи - Страница 69

Сутринта на отпътуването Трейси повика такси. Когато пристигна на кей 90, стоянка 3, където стоеше закотвен „Куин Елизабет II“, всичко наоколо бе претъпкано от фотографи и телевизионни репортери. Трейси за миг изпадна в паника. После разбра, че интервюират двама мъже, застанали долу до трапа. Оказаха се Мелников и Негулеску, международните гросмайстори. Трейси мина набързо край тях, подаде паспорта си на стоящия до трапа офицер и се качи на парахода. На палубата един стюард провери билета на Трейси и я придружи до нейната каюта. Тя представляваше чудесен апартамент, с отделна тераса. Цената му беше абсурдно висока, но Трейси реши, че си заслужава. Тя извади багажа си, после се поразходи. Почти във всяка каюта имаше изпращачи, водеха се разговори, пиеше се шампанско, разнасяше се смях. Трейси изведнъж се почувства самотна. Нея никой не я изпращаше, никой не проявяваше грижа за нея, никой не се интересуваше от нея. Това не е вярно, каза си Трейси. Голямата Берта копнее за мен. И силно се засмя.

Тя се изкачи на горната палуба, без да има представа, че мъжете я оглеждат с възхищение, а жените — със завист.

Трейси чу ниското изсвирване на параходната сирена, раздадоха се и покани към изпращачите: „Молим всички, които няма да пътуват, да слязат на брега!“ Обзе я някакво неочаквано вълнение. Тръгваше към едно напълно неизвестно бъдеще. Огромният параход потръпна, когато влекачите започнаха да го изтеглят от пристанището. Трейси стоеше сред пасажерите на горната палуба и гледаше как Статуята на свободата постепенно изчезва от погледа. След това тръгна да разглежда парахода.

„Куин Елизабет II“ представляваше същински град, дълъг деветстотин фута и висок тринадесет етажа. В него имаше четири ресторанта, шест бара, две танцувални зали и два нощни клуба. Освен това имаше множество магазини, четири плувни басейна, гимнастически салон, голф и пътека за бягане. Може би никога няма да пожелая да напусна този параход, възхищаваше се Трейси.

Запази си маса на горната палуба, в „Принсес грил“ — по-малък, но по-елегантен от главния ресторант. Едва бе седнала на масата, когато чу познат глас.

— Здравейте!

Тя вдигна глава и видя пред себе си мнимия агент от ФБР. О, не. Не заслужавам това, помисли си Трейси.

— Каква приятна изненада. Имате ли нещо против да седна при вас?

— Имам. И то много.

Той седна срещу нея и приятно й се усмихна.

— Можем да станем приятели. В края на краищата и двамата сме тук по един и същи повод, нали?

Трейси нямаше представа за какво говори.

— Вижте, господин Бауърс…

— Стивънс — каза непринудено той. — Джеф Стивънс.

— Който и да сте. — Трейси се надигна от мястото си.

— Почакайте. Искам да ви обясня всичко относно последната ни среща.

— Няма нищо за обяснение — убеди го Трейси. — И един идиот може да го разбере.

— Дължах една услуга на Конрад Морган. — Той се подсмихна със съжаление. — Страхувам се, че не остана доволен от мен.

Той отново излъчваше онова непринудено очарование, което й бе направило такова силно впечатление още първия път. За бога, Денис, необходимо ли е да й слагаш белезници. Та тя няма къде да избяга…

— И аз не съм доволна от вас — каза му враждебно тя. — Какво правите на този параход? Не трябваше ли да пътувате сега с лодка по някоя река?

Той се засмя.

— С Максимилиан Пирпонт на борда и този параход може да мине за лодка.

— Кой?

Той изненадано я погледна.

— Хайде, хайде. Да не искате да кажете, че не знаете нищо?

— Какво да зная?

— Макс Пирпонт е един от най-богатите хора на земята. Любимото му занимание е да довежда до фалит конкуриращи се компании. Обича бавни коне и бързи жени, а притежава много и от едното, и от другото. Един от големите последни разсипници.

— И вие възнамерявате да го освободите отчасти от излишните му богатства?

— Всъщност от доста голямо богатство. — Той я наблюдаваше замислено. — Знаете ли какво бихме могли да направим ние двамата?

— Разбира се, че зная, господин Стивънс. Трябва просто да си кажем довиждане.

Той видя как тя стана и излезе от ресторанта. Вечеря в каютата си. Докато се хранеше, си мислеше, че съдбата й изигра лоша шега, като изправи отново на пътя й Джеф Стивънс. Искаше й се да забрави страха, който изпита във влака, когато помисли, че е арестувана. Няма да му разреша да развали пътуването ми. Чисто и просто няма да му обръщам внимание.

След вечеря Трейси излезе на палубата. Каква великолепна нощ! Вълшебният небесен балдахин беше осеян с безброй звезди. Тя стоеше до перилата под лунната светлина, наблюдаваше мекото фосфоресциране на водата и се вслушваше в звуците на нощния вятър, когато той приближи зад нея.

— Нямате представа колко сте красива в момента. Вярвате ли в корабни романси?

— Разбира се. Онова, в което нямам вяра, сте вие.

Тя понечи да си тръгне.

— Почакайте. Имам новини за вас. Току-що установих, че Макс Пирионт не е на борда. В последния момент отложил пътуването си.

— О, какво безобразие! Изгубихте пая си.

— Не е точно така. — Той отново замислено я погледна. — Не ви ли се иска да спечелите едно малко състояние по време на това пътуване?

Този човек е невероятен!

— Ограбите ли някого на този параход, не вярвам да се измъкнете читав, освен ако не разполагате с подводница или с хеликоптер.

— Че кой е споменал за обир? Чували ли сте някога за Борис Мелников и за Петър Негулеску?

— И какво, ако съм чувала?

— Мелников и Негулеску са се упътили към Русия, където ще играят шампионски мач. Ако успея да уредя да играете срещу тях — каза убедено Джеф, — можем да спечелим много пари. Планът е чудесен.