Ако утрото настъпи - Страница 63

Адвокатът постави документа пред Джеф. Той драсна подписа си и излезе разгневен. Долу го чакаше шофьорът с лимузината на Луиз. Щом седна в нея, Джеф избухна в силен смях. Защо, по дяволите, се държа толкова нахакано? През целия си живот съм бил цирков измамник и когато за първи път тръгнах по правия път и някой малко се усъмни в това, аз се държа като шибан учител от неделно училище.

Луиз заведе Джеф при най-добрия шивач в Манхатън.

— Ще изглеждаш фантастично в смокинг — убеди го тя.

Джеф се съгласи. Не минаха и два месеца от сватбата им и вече пет от най-добрите приятелки на Луиз се опитаха да прелъстят новопоявилия се в техния кръг привлекателен мъж. Джеф не им обърна никакво внимание. Твърдо беше решил техният брак да просъществува. Братът на Луиз, Бъдж Холандър, представи кандидатурата на Джеф в първокласния нюйоркски клуб „Пилигрим“ и той беше приет в него. Пълен мъж на средна възраст, Бъдж бе получил своя прякор в харвардския отбор по американски футбол, в който си бе извоювал славата на играч, когото противниците не могат да избутат. Той притежаваше параходна линия, бананова плантация, скотовъдни ферми, компания за пакетиране на месо и безброй корпорации. Бъдж Холандър не си правеше дори и труда да прикрива неуважението си към Джеф Стивънс.

— Ти не си от нашите среди, нали така, стари приятелю? Докато обаче забавляваш Луиз в леглото, това няма да има никакво значение. Аз обичам сестра си.

Джеф напрягаше цялата сила на волята си, за да се владее. Не съм женен за този самодоволен глупак. Женен съм за Луиз.

И останалите членове на клуб „Пилигрим“ имаха същото отношение към него. Те обаче намираха Джеф за ужасно забавен и го молеха непрекъснато да им разказва истории от неговите „мошенически дни“, както ги наричаха те. Джеф нарочно правеше тези случки от скандални по-скандални.

Джеф и Луиз живееха в градска къща със слуги и двадесет стаи, намираща се в източната част на Манхатън. Луиз имаше къщи в Лонг Айлънд и на Бахамските острови, вила в Сардиния, голям апартамент на авеню Фош в Париж. Освен яхтата Луиз притежаваше мазерати, ролс корниш, ламборджини и даймлер.

Фантастично, мислеше си Джеф.

Великолепно, мислеше си Джеф.

Скучно, мислеше си Джеф. И унизително.

Една сутрин той стана от балдахиненото си легло от осемнадесети век, облече копринен халат и тръгна да търси Луиз. Намери я в трапезарията.

— Трябва да си намеря работа — каза той.

— Но, скъпи, защо за бога? Нямаме нужда от пари.

— Това няма нищо общо с парите. Да не би да смяташ, че трябва да седя по цял ден и да се оставя да ме хранят с лъжичка? Аз трябва да работя.

Луиз се замисли за миг.

— Добре, ангел мой. Ще поговоря с Бъдж. Той има брокерска къща. Искаш ли да станеш брокер?

— Просто искам да си размърдам задника — измърмори Джеф.

Джеф постъпи на работа при Бъдж. Никога дотогава не се беше трудил в определени работни часове. Положително ще ми хареса, помисли си Джеф.

Намрази я. Не напусна, защото искаше да занесе у дома на жена си изработена от него заплата.

— Кога ще имаме бебе? — обърна се той към Луиз след една късна неделна закуска.

— Скоро, мили. Опитвам се.

— Ела в леглото. Нека опитаме отново.

Джеф седеше на масата, запазена за обяд в клуб „Пилигрим“ за неговия зет и половин дузина други индустриални босове.

Бъдж оповести:

— Приятели, току-що получихме годишния отчет на компанията за опаковка на месо. Приходите ни са се увеличили с петдесет процента.

— И защо да не са се увеличили? — засмя се един от седналите около масата мъже. — Нали сте подкупили онези шибани инспектори. — Той се обърна към останалите. — Нашият умник Бъдж купува долнокачествено месо, после му удря печат за първокачествено и така трупа баснословни суми.

Джеф се възмути.

— А хората консумират това месо, за бога. Хранят с него децата си. Този човек се шегува, нали Бъдж?

Бъдж се ухили и каза:

— Слушай, та кой е честен в днешно време?

През следващите три месеца Джеф опозна много добре всички свои сътрапезници. Ед Зелър бе изхарчил цял милион за подкупи, за да построи завод в Либия. Майк Куинси, шеф на конгломерат, понижаваше курсовете на ценните книжа, като продаваше големи количества от тях и даваше незаконно бакшиши на свои приятели, като им казваше кога да купуват и кога да продават ценните книжа. По такъв начин той бе успял да купи цели компании. Алън Томпсън, най-богатият човек на масата, се хвалеше с политиката на своята компания.

— Преди да променят проклетия закон за пенсиите, ние спестявахме цели състояния от забавянето на тяхното изплащане.

Всички тези хора си служеха с измами по отношение на плащаните от тях данъци, злоупотребяваха със застраховането, фалшифицираха разходните сметки, вписваха метресите си в разплащателните ведомости като секретарки или помощнички.

Божичко, мислеше си Джеф. Та това са си чисто и просто едни изискано облечени мошеници.

И съпругите им не падаха по-долу от тях. Грабеха всичко, върху което успееха да сложат ръка, и мамеха сърузите си. Всъщност те играят главните роли, удивляваше се Джеф.

Когато се опита да разкаже на Луиз за онова, което го вълнуваше, тя се засмя.

— Не ставай наивен. Нима животът, който водиш, не ти е приятен?

Всъщност никак не му беше приятен. Джеф се ожени за Луиз, защото повярва, че тя има нужда от него. Изпитваше чувството, че децата ще променят всичко.

— Нека имаме момче и момиче. Време е. Вече цяла година, откакто сме женени.

— Имай търпение, ангел мой. Ходих на лекар и той ме увери, че здравословното ми състояние е отлично. Защо не отидеш да се прегледаш и ти, за да се уверим, че всичко е наред?