Ако утрото настъпи - Страница 62

Един от моряците беше бивш професор по археология, изхвърлен от колежа за кражба и продажба на ценни предмети. Двамата с Джеф разговаряха надълго и нашироко и професорът запали у Джеф интерес към археологията.

— Цялото бъдеще на човечеството може да се научи от неговото минало — обясняваше му професорът. — Само си помисли, синко. Преди хиляди години е имало хора точно като теб и мен, които са мечтаели, разказвали са приказки, умирали са и са давали живот на нашите прадеди. — Очите му започнаха да гледат в отвъдното. — Картаген, там мечтая да направя разкопки. Много преди раждането на Христос Картаген е бил вече голям град, същински Париж за древна Африка. Хората са имали свои забавления, бани, организирали са състезания с колесници. „Circus Maximus“ е имал размери на пет сегашни футболни игрища. — Той съзираше интереса в очите на младежа. — Знаеш ли как е завършвал речите си в римския сенат Катон Стари? Той е казвал: „Delenda est cartaga“, което ще рече: „Картаген трябва да бъде разрушен“. Желанието му най-сетне се осъществило. Римляните го сравнили със земята, а след двадесет и пет години се върнали да построят нов град върху неговите пепелища. Много ми се иска някой ден да те заведа там на разкопки, моето момче.

Една година по-късно професорът умря от алкохолизъм, но Джеф си обеща някой ден да отиде на разкопки. Първо в Картаген, в памет на професора.

Последната нощ преди пристигането на шхуната в Таити Джеф беше повикан в каютата на Луиз Холандър. Тя носеше прозрачен копринен пеньоар.

— Искали сте да ме видите, госпожице.

— Ти хомосексуалист ли си, Джеф?

— Струва ми се, че това не ви засяга, госпожице, но отговорът е отрицателен. Всъщност съм много придирчив.

Луиз Холандър стисна устни.

— Какви жени обичаш? Предполагам проститутки.

— Понякога — отвърна любезно Джеф. — Имате ли нещо друго, госпожице Холандър?

— Да. Утре давам вечеря. Искаш ли да присъстваш?

Джеф дълго не сваляше поглед от жената. После отговори:

— Защо не?

Така започна всичко.

Луиз Холандър беше имала двама съпрузи преди още да е навършила двадесет и една години и адвокатът й току-що бе приключил бракоразводното й дело с третия, когато тя срещна Джеф. На втората нощ те акостираха в пристанището на Папеете и тъй като пасажерите и екипажът слизаха на брега, Джеф получи нова покана да навести Луиз Холандър в каютата й. При появата на Джеф тя носеше цветна копринена дреха, цепната отстрани чак до бедрата.

— Опитвам се да сваля тази дреха — обърна се тя към него, — но ме затруднява ципът.

Джеф я огледа от всички страни.

— Дрехата няма цип.

Тя го погледна и се усмихна.

— Зная. Точно това ме затруднява.

Любиха се на палубата, а мекият копринен въздух галеше телата им като милувка. После легнаха настрани и се вгледаха един в друг. Джеф се подпря на лакти и впери поглед в Луиз.

— Баща ти не е шериф, нали? — запита я той.

Тя се изправи изненадана.

— Какво каза?

— Ти си първата гражданка, с която се любя. Чичо Уили имаше навика да ме предупреждава, че техните бащи в края на краищата се оказвали шерифи.

След това всяка вечер прекарваха заедно. В началото приятелите на Луиз се забавляваха. Поредното увлечение на Луиз, помислиха си те. Но когато им съобщи, че възнамерява да се омъжи за Джеф, те просто подлудяха.

— За бога, Луиз, та той е едно нищо! Работил е в цирк. Ако е така, би могла да се омъжиш и за коняр от конюшня? Красив е — съгласни сме. Има и прекрасно тяло. Но освен секса вие нямате абсолютно нищо общо, скъпа.

— Луиз, Джеф става за закуска, но не и за вечеря.

— Ти имаш собствено положение и трябва да се съобразяваш с това.

— Искрено казано, мила, той просто не ти подхожда, не смяташ ли?

Но нищо от онова, което я съветваха приятелите й, не беше в състояние да разубеди Луиз. Джеф се оказа най-очарователният мъж, когото беше срещала дотогава. Тя установи, че външно красивите мъже са или изключително прости, или непоносимо скучни. Джеф беше интелигентен и забавен, а на тази комбинация тя не можеше да устои.

Когато Луиз спомена на Джеф за брак, той се изненада не по-малко от приятелите й.

— Защо да се женим? Ти вече имаш тялото ми. Аз не мога да ти дам нищо повече от онова, което вече притежаваш.

— Много е просто, Джеф. Обичам те. Искам да прекарам остатъка от живота си с теб.

Идеята за женитба му беше чужда и ето че изведнъж всичко се промени. Под светската и сложна бляскава външност на Луиз Холандър се криеше уязвимо и объркано малко момиче. Тя има нужда от мен, помисли си Джеф. Представата за здрав семеен живот с деца му се стори безкрайно примамлива. Стори му се, че откакто се помнеше, непрекъснато бързаше за някъде. Време беше да спре.

Три дни по-късно се ожениха в кметството на Таити.

Когато се върнаха в Ню Йорк, Джеф получи покана да посети кабинета на Скот Фогърти, адвокат на Луиз Холандър, дребен и въздържан човек, със стиснати устни и вероятно такъв стиснат задник, помисли си Джеф.

— Налага се да подпишете един документ — обърна се към него адвокатът.

— Какъв документ?

— Отказ от всякакви права. В него чисто и просто се казва, че в случай на разтрогване на брака ви с Луиз Холандър…

— С Луиз Стивънс.

— … с Луиз Стивънс, вие няма да предявите финансов иск…

Джеф стисна устни.

— Къде да подпиша?

— Не желаете ли първо да прочетете всичко докрай?

— Не. Струва ми се, че нищо не разбирате. Не съм се оженил за нея заради шибаните й пари.

— Всъщност, господин Стивънс, аз просто…

— Искате ли да подпиша, или не?