Ако утрото настъпи - Страница 38

Причината за нещастието бързо се изясни.

— Аз съм виновна — призна Ейми на баща си. — Играехме си на топка, Трейси се затича да вземе топката и ми каза да я чакам, но аз се качих на стената да я виждам по-добре и паднах във водата. Но Трейси ме спаси, татко!

Тази нощ оставиха Трейси в болницата под наблюдение и на следващата сутрин я отведоха в кабинета на директор Браниган.

Журналистите бяха научили за случката и сега я чакаха представители на ЮПИ и „Асощиейтед прес“, местната телевизионна станция също беше изпратила екип.

Същата вечер беше излъчено съобщение за героизма на Трейси, то се пое от националната телевизия и новината за спасяването на детето започна да нараства като търкаляща се снежна топка. „Тайм“, „Нюзуик“, „Пийпъл“ и стотици други вестници разпространиха новината из цялата страна. И тъй като съобщенията не стихнаха, в затвора заваляха писма и телеграми, с които се настояваше за помилването на Трейси Уитни.

Губернатор Хебър обсъди въпроса с директор Браниган.

— Трейси Уитни излежава тук наказание за сериозно престъпление — отбеляза директор Браниган.

Губернаторът се замисли.

— Но тя няма никакво полицейско досие преди това, нали, Джордж?

— Точно така, сър.

— От друга страна — продължи благоразумно губернаторът, — тази Уитни наистина прояви забележителна смелост. Превърна се в истинска героиня.

— В това няма никакво съмнение — съгласи се директор Браниган.

Губернаторът запали пура.

— Какво е твоето мнение, Джордж?

Джордж Браниган подбра много внимателно думите.

— Вие, губернаторе, положително разбирате добре, че в цялата тази случка аз съм замесен лично, при това много дълбоко. Спасено беше моето дете. Но ако се абстрахираме от това, аз не мисля, че Трейси Уитни е криминална личност, както не вярвам и в това, че може да представлява каквато и да е опасност за обществото, при положение че бъде пусната на свобода. Най-настоятелно препоръчвам да я помилвате, сър.

Губернаторът, който тъкмо се канеше да обяви отново кандидатурата си, долови нещо интересно в неговите думи.

— Все пак, трябва да бъдем много внимателни в подобни случаи — каза той.

Точно подбраният момент в политиката беше най-важното нещо.

След като обсъди въпроса със своя съпруг, Сю Елън се обърна към Трейси:

— Директор Браниган и аз бихме се радвали много, ако се съгласиш да живееш в къщата с нас. Отзад имаме свободна стая. Тогава ще можеш да се грижиш за Ейми но цял ден.

— Благодаря ви — отвърна изпълнена с признателност Трейси. — С най-голямо удоволствие.

Всичко се подреди чудесно. Трейси не само че нямаше вече да прекарва заключена всяка нощ в килията, но й отношенията й с Ейми напълно се промениха. Ейми обожаваше Трейси и Трейси отвърна на чувствата й. Вече й доставяше удоволствие да бъде заедно с това умно и любвеобилно дете. Те играеха на старите си игри, гледаха филми на Уолт Дисни по телевизията и четяха. Трейси почти стана член от семейството.

Но когато изпълняваше някоя поръчка и трябваше да отиде в затвора, Трейси неизбежно се сблъскваше с Голямата Берта.

— Късметлия кучка излезе — изръмжа Голямата Берта. — Но един ден ще се върнеш отново при обикновените хора. Подготвям това, скъпа.

Три седмици след спасяването на детето Трейси и Ейми играеха на гоненица в двора, когато Сю Елън Браниган излезе с бързи крачки от къщата. Тя се спря за момент да ги погледа.

— Трейси — извика след това. — Директорът току-що се обади по телефона. Вика те да отидеш веднага в кабинета му.

Трейси бе обладана от внезапен страх. Дали това не означава, че я връщат отново в затвора? Да не би Голямата Берта да бе използвала влиянието си и да бе уредила нещо? Или пък госпожа Браниган беше решила, че Ейми и Трейси са се сближили прекалено много?

— Да, госпожо Браниган.

Директорът стоеше на прага на кабинета си, когатя въведоха Трейси.

— Заповядай, седни — покани я той.

Трейси се опита да отгатне съдбата си по неговия глас.

— Имам чудесна новина за теб — той спря, завладян от необяснимо за Трейси вълнение. — Току-що получи заповед от губернатора на Луизиана, с която те помилва напълно. Заповедта влиза незабавно в сила.

Мили боже, наистина ли директорът каза онова, което ми се дочу? Страхуваше се да проговори.

— Искам да знаеш — продължи директорът, — че всичко това не е заради спасението на моето дете. Ти постъпи импулсивно, така както би постъпил всеки честен гражданин. За мен няма абсолютно никакво съмнение. Ти не би могла да бъдеш опасна за обществото, в което живеем. — После се усмихна и добави: — Ще липсваш на Ейми. Както и на нас.

Трейси стоеше като онемяла. Само директорът да узнаеше истината! Ако не се беше случил този инцидент, сега хората на директора щяха да я преследват като беглец.

Трейси просто не беше в състояние да възприеме всичко това.

— Аз… аз не зная какво да кажа.

— Не е необходимо да казваш каквото и да е. Всички тук се гордеем много с теб. Госпожа Браниган и аз очакваме да постигнеш много, когато излезеш на свобода.

Значи всичко беше истина. Тя беше свободна. Трейси почувства такава слабост, че се наложи да се хване здраво за облегалката на стола. Когато най-сетне успя да проговори, гласът й прозвуча уверено.

— Много неща бих искала да постигна, директор Браниган.

Последния ден преди излизането на Трейси от затвора една затворничка от същия килиен блок се приближи до нея.

— Значи излизаш?

— Да — отвърна Трейси.

Затворничката се казваше Бети Франсискъс, беше току-що прехвърлила четиридесетте, но все още беше привлекателна и излъчваше някаква гордост и независимост.