Ако утрото настъпи - Страница 97

К оглавлению

Трейси сви рамене.

— Вземете колкото искате. Това е само хартия.

Гранжие сграбчи цяла шепа от мокрите стодоларови банкноти.

— Защо сте толкова сигурна, че никоя от камериерките няма да влезе тук? — запита той.

— Защото им плащам добре. А когато излизам, заключвам шкафа.

Хладнокръвна е, помисли си Арман Гранжие. Но това няма да й попречи да умре.

— Не напускайте хотела — нареди той. — Искам да се срещнете с един мой приятел.

Арман Гранжие възнамеряваше да предаде веднага жената в ръцете на Бруно Виченце, но някакъв инстинкт го накара да почака. Той отново огледа една от банкнотите. Беше държал в ръце много подправени банкноти, но нито една от тях не бе така добре изработена като тази. Онзи, който бе направил матрицата, сигурно е гений. На пипане хартията изглеждаше оригинална, а линиите бяха ясно очертани и чисти. Цветовете си оставаха ярки дори и върху мократа банкнота, а снимката на Бенджамин Франклин бе просто идеална. Тази кучка беше права. Трудно можеше да се направи разлика между това, което държеше в ръце, и истинската банкнота. Гранжие се замисли дали не бе възможно да я използва като истинска. Идеята беше твърде изкусителна.

Реши да отложи за малко срещата с Бруно Виченце.

Рано на следващата сутрин Арман Гранжие изпрати да повикат Цукерман и когато той дойде, му връчи една от стодоларовите банкноти.

— Иди в банката и я обмени за франкове.

— Добре, шефе.

Гранжие видя как той излезе бързо от кабинета му. Това беше наказанието на Цукерман за извършената от него глупост. Ако го арестуват, той нямаше никога да каже откъде е взел тази фалшива банкнота, в противен случай щеше да умре. Но ако успееше да я обмени… Ще видя какво ще направя, помисли си Гранжие.

Петнадесет минути по-късно Цукерман се върна в кабинета. Той наброи равностойността на стоте долара във френски франкове.

— Има ли нещо друго, шефе?

Гранжие впери поглед във франковете.

— Имаше ли някакви затруднения?

— Затруднения ли? Не. Защо?

— Искам да се върнеш в същата банка — нареди му Гранжие. — Ето какво ще кажеш…

Адолф Цукерман влезе във фоайето на френската банка и доближи бюрото на управителя. Този път Цукерман беше уведомен за заплашващата го опасност, но я предпочиташе пред гнева на Гранжие.

— С какво мога да ви услужа? — обърна се към него управителят на банката.

— Да. — Опита се да прикрие неспокойствието си. — Разбирате ли, снощи играх покер с едни американци, с които се запознах в бара — той млъкна.

Управителят на банката кимна с разбиране.

— Изгубили сте парите си и сега вероятно желаете да получите заем?

— Напротив — каза Цукерман. — Вс… всъщност, спечелих. Единствено мъжете не ми се сториха особено честни. — Той извади две стодоларови банкноти. — Платиха ми с тези пари. Страхувам се, че… може би са подправени.

Цукерман затаи дъх, когато управителят на банката се приведе и пое банкнотите с дебелите си пръсти. Прегледа ги внимателно, първо от едната, после от другата страна, вдигна ги на светлината.

Той погледна Цукерман и се усмихна.

— Имате късмет, господине. Банкнотите са истински.

Цукерман въздъхна с облекчение. Слава богу! Всичко щеше да се оправи.

— Никакви проблеми, шефе. Каза, че са истински.

Всичко се оказа твърде добро, за да е истина. Арман Гранжие седна и се замисли, в ума му се въртеше вече полуготов план.

— Върви при баронесата.

Трейси седеше в кабинета на Арман Гранжие и го гледаше в лицето през огромното му бюро.

— Двамата с вас ще станем партньори — съобщи й той.

Трейси се надигна от мястото си.

— Не се нуждая от партньор и…

— Седнете!

Тя погледна Гранжие в очите и седна.

— Биариц е мой град. Опитайте се само да пуснете една-единствена от тези банкноти и ще ви арестуват така бързо, че няма дори да разберете как се е случило. Comprenez vous? В нашите затвори се случват много неприятни работи с красивите дами. Тук не можете да направите нито крачка без мен.

Тя внимателно го оглеждаше.

— Искате да кажете, че купувам от вас собствената си сигурност?

— Грешите. Купувате собствения си живот.

Трейси му повярва.

— А сега ми кажете откъде имате тази печатарска преса.

Трейси се подвоуми и нейното смущение му достави удоволствие. Виждаше как тя капитулира. Трейси отвърна с нежелание.

— Купих я от един американец, който живее в Швейцария. Работил е като гравьор в монетния двор на САЩ в продължение на двадесет и пет години и когато го пенсионирали, възникнало някакво техническо затруднение с неговата пенсия, която така и не получил. Почувствал се измамен и решил да си отмъсти. Откраднал няколко стодоларови матрици, които трябвало да се бракуват и унищожат, а чрез връзки успял да се снабди с хартия, на която Министерството на финансите печата своите пари.

Това обяснява всичко, помисли си победоносно Гранжие. Ето защо банкнотите изглеждат като истински. Вълнението му нарастваше.

— Колко пари може да отпечата тази преса за един ден?

— Само по една банкнота на час. Всяка страна на хартията следва да се обработи и…

Той я прекъсна.

— Не съществува ли по-голяма преса?

— Съществува. Той има преса, която печата по петдесет банкноти за осем часа, по пет хиляди долара на ден, но иска за нея половин милион долара.

— Купи я — нареди й Гранжие.

— Не разполагам с половин милион долара.

— Аз обаче разполагам. Колко време ти е необходимо, за да доставиш пресата?

— Ами предполагам, но не зная… — отвърна с неохота тя.

Гранжие вдигна телефонната слушалка и се обади на някого.