Ако утрото настъпи - Страница 50

К оглавлению

Върху лицето на Крайтън се изписа презрение.

— Име?

— Рита Гонсалес.

— И колко желаете да внесете на ваша сметка?

— Десет долара.

— С чек ли ще ги внесете или в брой? — запита той с подигравателна усмивка.

— В брой.

Тя измъкна внимателно от чантичката си смачкана и полуразкъсана десетдоларова банкнота и му я подаде. Той побутна към нея чиста бланка.

— Попълнете това.

Трейси нямаше намерение да попълва нищо със свой почерк. Тя смръщи вежди.

— Съжалявам, сеньор. Наранила съм си mi mano — ръката. Имате ли нещо против да ми я попълните вие, si se puede?

Крайтън изсумтя. Ах, тези неграмотни мексиканки!

— Рита Гонсалес ли казахте?

— Si.

— Адрес?

Тя му даде адреса и телефонния номер на хотела си.

— Моминско име на майка ви?

— Гонсалес. Мама се е омъжила за чичо си.

— Вашата дата на раждане?

— Двадесети декември, 1958 година.

— Месторождение?

— Куидад де Мексико.

— Град Мексико. Подпишете тук.

— Налага се да пиша с лявата ръка — каза Трейси.

Тя извади писалка и изписа много несръчно някакъв нечетлив подпис. Джон Крайтън й написа депозитна разписка.

— Ще ви издам временна чекова книжка. Личните ви чекове ще ви бъдат изпратени по пощата след три-четири седмици.

— Bueno. Muchas gracias, senor.

— Добре, добре.

Той я гледаше, докато излизаше от банката. Проклета мексиканка!

Съществуваха безброй незаконни начини да се влезе в диалог с компютъра и в това отношение Трейси беше специалистка. Тя взе участие в разработката на защитната система на „Филаделфия Тръст енд Фиделити Банк“ и сега щеше да се опита да я надхитри.

Първата й грижа беше да открие магазин за компютри, откъдето да може да се включи към компютъра на банката. Магазинът се оказа недалеч от банката и бе почти празен.

Любезен продавач пристъпи към Трейси.

— С какво мога да ви услужа, госпожице?

— Eso si que no, сеньор. Просто гледам.

Продавачът забеляза, че някакво момче играе компютърна игра.

— Извинете — и бързо се оттегли.

Трейси се обърна към един от компютрите пред нея, включен към телефон. Влизането в системата беше лесно, но това не можеше да стане без кода за достъп, а той ежедневно се променяше. Трейси взе участие в заседанието, когато се прие оригиналният авторизиран код.

— Непрестанно трябва да го променяме — беше заявил Кларънс Дезмънд, — за да не може никой да има достъп. Независимо от това кодът трябва да е достатъчно прост за хората, които имат правото да го използват.

Приетият в края на краищата код боравеше с четирите годишни времена и датата на текущия ден.

Трейси включи терминала и изписа кода на „Филаделфия Тръст енд Фиделити Банк“. Чу се висок тон и тя постави телефонната слушалка върху терминалния модем. На малкия екран се появи надпис: АВТОРИЗИРАНИЯТ ВИ КОД, МОЛЯ?

Днес беше десето число.

ЕСЕН 10, написа Трейси.

НЕПРАВИЛЕН КОД. Думите изчезнаха от екрана.

Дали не са променили кода? С крайчеца на очите си Трейси забеляза, че продавачът отново идва към нея. Тя приближи друг компютър, хвърли му небрежен поглед и тръгна безцелно по пътеката. Продавачът се спря. Зяпачка, реши той. После се втурна да посрещне една обещаваща двойка купувачи, които току-що влязоха и магазина. Трейси се върна при първия компютър.

Опита се да се постави на мястото на Кларънс Дезмънд. Трейси бе дълбоко убедена, че като човек на привичките той не бе сменял твърде много кода. Вероятно се придържаше към основния замисъл за годишни времена и текущите дати, но как ли ги беше променил? Твърде сложно би било да превръща всички дати, по-вероятно е превърнал годишните времена.

Трейси направи нов опит.

АВТОРИЗИРАНИЯТ ВИ КОД, МОЛЯ?

ЗИМА 10.

НЕПРАВИЛЕН КОД. Думите отново изчезнаха от екрана.

Нищо няма да излезе, помисли си отчаяна Трейси. Ще направя още един опит.

АВТОРИЗИРАНИЯТ ВИ КОД, МОЛЯ?

ПРОЛЕТ 10.

Екранът за миг остана без текст, но след това се появи съобщение:

ПРОДЪЛЖЕТЕ, МОЛЯ

Значи е променил годишните времена. Тя изписа бързо:

МЕСТНИ ЛИЧНИ СМЕТКИ

Върху екрана веднага се появи банковото меню и категорията на личните сметки.

ЖЕЛАЕТЕ ЛИ ДА:

А. ДЕПОЗИРАТЕ ПАРИ

Б. ПРЕХВЪРЛЯТЕ ПАРИ

В. ТЕГЛИТЕ ПАРИ ОТ СПЕСТОВНИ ВЛОГОВЕ

Г. ПРЕХВЪРЛЯТЕ СУМИ МЕЖДУ БАНКОВИТЕ КЛОНОВЕ

Д. ТЕГЛИТЕ ПАРИ ОТ ТЕКУЩА СМЕТКА

Трейси избра Б. Екранът побеля, после се появи ново меню:

РАЗМЕР НА ПРЕХВЪРЛЯНЕТО?

ОТКЪДЕ?

ЗАКЪДЕ?

Тя написа: ОТ ОБЩИЯ РЕЗЕРВЕН ФОНД. ЗА РИТА ГОНСАЛЕС. Когато дойде до размера на сумата, за миг се поколеба. Изкусително, помисли си Трейси. Имаше достъп до сметката и следователно не съществуваше лимит но отношение на сумата, която послушният сега компютър можеше да й даде. Имаше възможност да изтегли милиони. Но тя не беше крадец. Искаше само онова, което й принадлежеше по право.

Тя изписа 1 375.65 долара и прибави номера на сметката на Рита Гонсалес.

Екранът проблясна.

ОПЕРАЦИЯТА Е ПРИКЛЮЧЕНА ЖЕЛАЕТЕ ЛИ ДРУГА ОПЕРАЦИЯ?

НЕ

КРАЙ НА ОПЕРАЦИЯТА. БЛАГОДАРЯ ВИ.

Парите щяха автоматично да бъдат прехвърлени от ККИСИ — Клирингова къща на изплащателната система „Интербанк“, която съхраняваше данните за 220-те милиона долара, които се прехвърляха ежедневно от банка в банка.

Продавачът отново приближи намръщен.

Трейси натисна бързо един клавиш и екранът угасна.

— Желаете ли да закупите този компютър, госпожице?

— Не, gracias — извини се Трейси. — Не разбирам от компютри.

Тя телефонира на банката от една аптека на ъгъла и помоли да я свържат с главния касиер.