Ако утрото настъпи - Страница 29

Ърнестин сви рамене:

— Шибана работа!

— Наистина ми се иска да узная. — Трейси подбираше внимателно думите си. — Всяка жена, която е твоя… твоя приятелка, ти принадлежи напълно. Тя изпълнява всичко, което й кажеш…

— Инак ще й съдера задника.

— Но не се държиш така с мен. Все пак защо?

— Оплакваш ли се?

— Не. Любопитна съм.

Ърнестин се замисли за миг.

— Добре. У теб има нещо, което ми се иска да имам и аз. — Тя забеляза появилото се върху лицето на Трейси изражение. — Не, не това. От това имам толкова, колкото си искам, гълъбче. У тебе има някаква класа. Искам да кажа, има нещо честно и искрено, като у дама, която поднася на гостите си чай със сребърен чайник. Ти принадлежиш точно на този свят, а не на тукашния. Не зная как си се замесила с тия лайнари отвън, но допускам, че някой те е избудалкал. — Тя погледна отново Трейси и каза почти смутено: — В моя живот не съм попадала на кой знае колко свестни неща. Но ти си едно от тях. — Тя се извърна и думите й едва се чуха — И съжалявам много за детето ти. Наистина…

Същата нощ, след като угасиха осветлението, Трейси прошепна в тъмното:

— Ърни, трябва да избягам. Помогни ми, моля те!

— Искам да спя, за бога! Затваряй си устата, чуваш ли?

Ърнестин се зае да научи Трейси на тайнствения език, който се говореше в затвора. Група жени на двора разговаряха.

— Тази лесбийка стана обратна, лепна се на една белка и сега трябва да я тъпчат с голямата лъжица.

— Беше вече пътничка, сгащиха я на една фиеста и някакъв скапаняк я шитна на касапина. И край на чупката. Довиждане, рубидо.

Трейси имаше чувството, че слуша разговор между марсианци.

— За какво говорят? — запита тя.

Ърнестин избухна в смях.

— Ти да не би да не знаеш английски, малката? Когато лесбийката стане „обратна“, означава, че от „съпруг“ се превръща в „съпруга“. Забърква се с някаква „белка“ — това е жена с беличка и хубавичка кожа като твоята. На такава лесбийка вече нямат доверие, затова започват да я отбягват. „Пътничка“ означава, че присъдата й скоро изтича и тя ще излезе оттук, но са я пипали на „фиеста“, значи вземала е хероин, „скапаняк“ значи надзирателка, която спазва точно правилника и не може да бъде подкупена. После са я „шитнали на касапина“, изпратили са я значи при лекаря на затвора.

— А какво е „рубидо“ и „чупка“?

— Ама ти още нищо не си научила! „Рубидо“ означава временно излизане от затвора, при условие че няма да избягаш, а „чупка“ е денят, в който те освобождават от затвора.

Трейси знаеше, че никога няма да може да си послужи с тези две думи.

Ърнестин Литълчеп и Голямата Берта се счепкаха истински на следващия ден в двора. Затворничките играеха бейзбол на игрище с малки размери, под зоркото око на надзирателките. Голямата Берта удари топката и се затича към първата база, където стоеше Трейси. Голямата Берта блъсна Трейси, повали я на земята и я захлупи с тяло. После пъхна ръце между краката на Трейси и изсъска:

— Никой не може да ми се противопостави, миличка. Тази нощ ще бъдеш моя и добре ще ти оближа задничето.

Трейси се бореше отчаяно да се освободи от нея. Изведнъж почувства как някой повдига Голямата Берта от нея. Ърнестин беше сграбчила огромната шведка за врата и я стискаше силно за гръкляна.

— Проклета кучко — крещеше като обезумяла Ърнестин. — Предупредих те! — Тя посегна с пръсти към лицето на Голямата Берта и заби нокти в очите й.

— Ослепях! — изрева Голямата Берта. — Ослепях!

Тя сграбчи гърдите на Ърнестин и започна да ги дърпа. Двете жени взеха да се удрят и дращят и четири надзирателки се втурнаха към тях. Цели пет минути не успяха да ги разтърват. Пратиха и двете в карцера. Късно една вечер Ърнестин се прибра в килията си. Лола и Паулита побързаха да отидат до леглото да я утешат.

— Добре ли си? — прошепна Трейси.

— Адски добре — отвърна Ърнестин с приглушен глас и Трейси се замисли колко ли й е било тежко. — Вчера имах „рубидо“. Аз ще се измъкна оттук. Но ти ще си имаш трудности. Тази жена няма да те остави на мира. Не можеш да й убегнеш. И когато й омръзне да прави любов с тебе, ще те убие.

Лежаха в утихналия мрак. Най-сетне Ърнестин отново се обади:

— Май вече е време да поговорим как да го духнеш оттука.

ДЕСТА ГЛАВА

— От утре вече няма да имаш гувернантка — съобщ директор Браниган на жена си.

Сю Елън Браниган вдигна изненадано глава.

— Защо? Джуди се държи много добре с Ейми!

— Зная, но си излежа присъдата. Утре сутринта я освобождаваме.

Те закусваха в удобната къща, която представляваше една от привилегиите на директора на затвора Браниган. Останалите привилегии включваха правото на готвач, прислужничка, шофьор и гувернантка за почти пет годишната им дъщеря Ейми. Цялата прислуга се състоеше от затворнички, на които имаха доверие. Сю Елън Браниган пристигна тук преди пет години и се притесни, че ще живее в района на затвора, но това, че къщата й бе пълна с прислуга от криминални престъпници, я правеше още по-неспокойна.

— Откъде знаеш, че някоя нощ няма да ни ограбят и да ни прережат гърлата? — попита веднъж тя.

— Ако го направят — пошегува се директор Браниган, — моментално ще подам против тях рапорт.

Той убеждаваше безуспешно жена си, че не съществува никаква опасност. Страхът на Сю Елън наистина се оказа неоснователен. Доверените затворнички се стараеха да правят добро впечатление и да съкратят колкото може повече престоя си в затвора, затова проявяваха голяма добросъвестност.

— Току-що се бях утешила с мисълта, че мога да оставям спокойно Ейми на грижите на Джуди — оплака се мисис Браниган.