Ако утрото настъпи - Страница 24

К оглавлению

24

Кучи син!, помисли си Ренолдс. Ако беше някой друг, щях да си помисля, че се изфуква.

— Точно така — съгласи се с неохота Ренолдс. — Тази Уитни е скрила някъде платното. Искаме го обратно. Заеми се със случая.

Купър се обърна и излезе от кабинета, без да каже нито дума. Като го гледаше как си отива, Дж. Дж. Ренолдс за кой ли път си помисли: Някой ден ще разбера какво крие този кучи син!

Купър премина през залата, в която работеха един до друг петдесет служители; те разработваха програми за компютри, печатаха доклади, отговаряха на телефонни запитвания. Същинска лудница!

Купър мина край едно бюро и колегата му подхвърли:

— Чувам, че са ти възложили случая Романо. Щастливец. Ню Орлиънс е…

Купър отмина, без да отговори. Защо не го оставят на мира? Това само искаше, но всички непрестанно го отегчаваха с безкрайните си любопитни въпроси.

Това се превърна в някаква своеобразна игра в отдела. Всички бяха решили да проникнат зад тази мистерия и да узнаят кой всъщност е той.

— Какво ще правиш в петък вечер, Дан…?

— Ако не си женен, Сара и аз познаваме едно чудесно момиче, Дан…?

Не разбираха ли, че няма нужда от никого — че не му трябва никой от тях?

— Хайде, ела, само ще пийнем…

Даниел Купър обаче знаеше докъде можеше да доведе всичко това. Невинното пийване водеше до вечеря, вечерята ставаше причина за някакво приятелство, а приятелството до споделяне на тайни. А това беше твърде опасно.

Даниел Купър живееше в постоянен морален тормоз, че все пак някой ден ще узнаят миналото му. Да спи зло под камък представляваше лъжа. Злото съвсем не спеше под камък. Всеки две-три години някой от скандалджийските вестници раздухваше отново скандала и тогава Даниел Купър изчезваше за няколко дни. Единствено тогава се напиваше.

Даниел Купър би създал доста главоболия на всеки психиатър, ако би имал възможността да му разкрие чувствата си, но Дан не смееше да разговаря с никого за своето минало. Единственото веществено доказателство, което беше запазил от онзи ужасен и далечен ден, представляваше смачкана и пожълтяла изрезка от вестник, заключена на такова място в стаята му, където никой не можеше да я намери. От време на време я гледаше за наказание, а всяка дума от дописката стоеше като запечатана в мозъка му.

Той вземаше душ или се къпеше поне по три пъти на ден, по въпреки това се чувстваше винаги мръсен. Вярваше твърдо в ада и в пламтящия там огън и знаеше, че единственото му спасение на този свят е в изкуплението. Беше правил опит да постъпи в нюйоркската полиция, но не му достигаха четири инча височина и пропадна на изпита по физическа култура, затова стана частен детектив. Смяташе се за ловец, преследващ нарушителите на закона. Той представляваше божието наказание, оръжието, с което господ излива гнева си върху главите на злосторниците. Това беше единственият начин, чрез който можеше да изкупи миналото си и да се подготви за вечността.

Помисли си дали ще успее да вземе душ, преди да се качи на самолета.

Първата спирка на Даниел Купър беше в Ню Орлиънс. Прекара пет дни в града и преди да продължи, научи всичко, което му беше необходимо за Джо Романо, Антъни Орсати, Пери Поуп и съдията Хенри Лорънс.

Прочете протокола от разпита на Трейси Уитни и се запозна с присъдата й. Проведе разговор с лейтенант Милър и научи за самоубийството на майката на Трейси Уитни. Разговаря с Ото Шмит и научи как била разграбена компанията на Уитни. По време на всички тези срещи Даниел Купър не си записа нищо, но въпреки това можеше да повтори дума по дума разговорите. Беше деветдесет и девет процента сигурен, че Трейси Уитни е невинна жертва, но за Даниел Купър това не представляваше приемливо доказателство. Той отлетя за Филаделфия и разговаря с Кларънс Дезмънд, вицепрезидента на банката, в която беше работила Трейси Уитни. Чарлс Станхоуп III отказа да го приеме.

И сега, когато. Купър наблюдаваше седналата пред него жена, той беше стопроцентово убеден, че няма нищо общо с кражбата на картината. Беше вече готов да напише отчета си.

— Романо ви е обвинил несправедливо, госпожице Уитни. Рано или късно той щеше да предяви иск за кражбата на картината. Случило се е да се появите в най-подходящия момент и да го улесните в това негово намерение.

Трейси почувства как сърцето й започна да бие по-силно. Този човек знаеше, че тя е невинна. Той вероятно разполагаше с достатъчно доказателства против Джо Романо и щеше да я измъкне оттук. Той щеше да разговаря с директора на затвора или с губернатора на щата и щеше да я отърве от този кошмар. Изведнъж дишането й се затрудни.

— Ще ми помогнете ли тогава?

Даниел Купър се озадачи.

— Да ви помогна ли?

— Да. Да издействате помилване или…

— Не.

Отговорът подейства като плесница.

— Не? Но защо? Ако сте убеден, че съм невинна…

Как могат хората да са толкова глупави?

— Моята мисия е приключена.

Когато се прибра в хотела, първото нещо, което направи Купър, бе да се съблече и да застане под душа. Изтърка се хубаво от главата до петите и остави горещите струи да се изливат върху тялото му почти половин час. Когато се обърса и облече, седна да напише отчета си.

...

„До: Дж. Дж. Ренолдс. Дело номер У — 72-830-412

От: Даниел Купър

Относно: Deux Femmes dans la Cafe Rouge, Renoir. — Маслено платно.

Заключението ми е, че Трейси Уитни по никакъв начин не е свързана с кражбата на горната картина. Убеден съм, че Джо Романо е направил застраховката с намерение да симулира кражба, като получи застраховката и продаде след това картината на частно лице. Сега картината вероятно е извън страната. Тъй като е добре известна, предполагам, че ще се появи в Швейцария, където добросъвестната продажба е разрешена и защитена от закона. Ако някой купувач заяви, че е закупил добросъвестно произведение на изкуството, швейцарското правителство му разрешава да го задържи, дори ако е било откраднато преди това.

24