Ако утрото настъпи - Страница 117

117

Той й помогна да се изправи и започна да я храни. Толкова беше внимателен и нежен, че Трейси сериозно си помисли: Пак е наумил нещо!

Докато се хранеха, Джеф й каза:

— Когато излязох навън, се обадих по телефона на Гюнтер. Получил е диамантите. Внесъл е твоята част от парите по банковата ти сметка в Швейцария.

— А защо ти не задържа цялата сума? — изплъзна се от устата на Трейси, без самата тя да го желаеше.

— Защото е крайно време да престанем да си играем един на друг игрички, Трейси. Съгласна ли си? — отвърна Джеф с много сериозен тон.

Това, разбира се, беше негов нов номер, но тя се чувстваше твърде отпаднала и не можеше да се тревожи и за това.

— Съгласна съм.

— Кажи ми размерите си — обърна се Джеф към нея. — Ще изляза да ти купя дрехи. Холандците са либерални хора, но ми се струва, че ако излезеш в този вид, ще ги побъркаш.

Трейси дръпна по-високо завивките към себе си, внезапно осъзнала, че е гола. Тя имаше някакво смътно впечатление, че Джеф я е събличал и къпал. Беше рискувал собствената си сигурност, за да й помогне. И защо? Винаги бе смятала, че го разбира. Всъщност ни най-малко не го разбирам, помисли си Трейси. Ни най-малко.

Трейси заспа.

Същия следобед Джеф донесе два куфара, пълни с пеньоари и нощници, рокли, бельо, обувки, несесер с грим, гребен, четка, сешоар, четки и паста за зъби. Купи и няколко комплекта бельо за себе си, както и един брой на „Интернешънъл Хералд Трибюн“. На първа страница бе поместена информация за обира на диамантите от самолета. Полицията се досещала как е станало всичко, но според вестника крадците не били оставили никакви следи.

— Вече сме свободни — каза Джеф. — А сега имаме само една-единствена грижа — да се оправиш.

Даниел Купър предложи да не се съобщава нищо на пресата за шала с инициалите ТУ. „Знаем, беше казал той на инспектор Тринян, чий е този шал, но това доказателство не е достатъчно за обвинителния акт. Нейните адвокати ще докажат, че повечето жени в Европа имат същите инициали, и ще ви направят за смях.“

Според Купър полицията вече бе станала за смях. Господ ще я даде на мен.

Даниел Купър седеше на коравата дървена пейка сред мрака на малката църква и се молеше: О, боже, нека бъде моя! Дай ми я да я накажа, за да изкупя по този начин греховете си. Злото ще бъде прогонено от нейния дух, а голата й плът ще бъде бичувана… Той си представяше как голото тяло на Трейси ще бъде предадено в негова власт и почувства ерекция. Излезе бързо от църквата ужасен, че господ му готви ново наказание.

Когато Трейси се събуди, около нея всичко тънеше в мрак. Тя се изправи в леглото и запали лампата върху нощната масичка. Беше останала сама. Джеф си беше отишъл. Обзе я тревога. Беше позволила да е зависима от Джеф и това се оказа глупава грешка. Така ми се пада, помисли си Трейси с горчивина. Вярвай ми, й беше казал Джеф и тя го бе послушала. Той бе положил грижи за нея само и само да предпази себе си, а не поради друга причина. Беше започнала да си мисли, че той изпитва някакви чувства към нея. Искаше й се да му вярва, искаше й се да вярва, че означава нещо за него. Легна отново върху възглавницата, затвори очи и се замисли. Ще ми липсва. О, боже, помогни ми. Наистина ще ми липсва.

Господ й изигра огромна шега. Защо трябваше да бъде той, чудеше се Трейси, но причината нямаше никакво значение. Налагаше се да изработи план за незабавното напускане на това място, да намери друго, където да се оправи напълно и да се чувства сигурна. О, проклета глупачко, мислеше си тя. Ти…

Чу се шум от отваряне на врата. Гласът на Джеф извика:

— Трейси, будна ли си? Донесох ти книги и списания. Мислех, че може… — той млъкна, като видя изражението върху лицето й. — Хей! Случило ли се е нещо?

— Не сега — прошепна Трейси. — Не сега.

На следващата сутрин температурата на Трейси спадна.

— Искам да поизляза — каза тя. — Мислиш ли, че можем да се поразходим, Джеф?

Във фоайето ги изгледаха с любопитство. Съпрузите, собственици на хотела, бяха много доволни от възстановяването на Трейси.

— Имате прекрасен съпруг. Настояваше да прави всичко сам за вас. Толкова се безпокоеше. Щастлива е онази жена, чийто съпруг я обича толкова много.

Трейси погледна Джеф и можеше да се закълне, че той се изчерви.

— Толкова са мили — каза му Трейси, когато излязоха навън.

— Сантиментални хора — отвърна малко язвително той.

Джеф беше помолил да му дадат за спане походно легло, което поставиха до това на Трейси. Докато лежеше тази вечер, Трейси отново си спомни как Джеф се грижеше за нея, обслужваше я, къпеше голото й тяло. Тя чувстваше с пълни сили неговото присъствие. То я караше да се чувства защитена.

И това я ядоса още повече.

Лека-полека, с укрепването на Трейси, двамата с Джеф започнаха да прекарват все повече и повече време в разглеждане на малкото старинно селце. Отидоха до Алкмаар дер Меер по криволичещи и покрити с калдъръм улички, останали още от средните векове, стояха с часове извън селцето, сред полята с лалета. Посетиха пазара за сирена и старата сграда с кантара, където са претегляли стоките, посетиха и местния музей. За изненада на Трейси Джеф разговаряше с хората на холандски.

— Кога си научил този език? — запита Трейси.

— Познавах една холандка.

Трейси веднага съжали, че го запита.

С всеки изминал ден младото и силно тяло на Трейси постепенно се възстановяваше. Когато Джеф се убеди, че Трейси е вече достатъчно здрава, той взе под наем велосипеди и двамата отидоха до вятърните мелници, с които бе осеяна околността. Прекрасни дни, Трейси искаше никога да не свършват.

117