Ако утрото настъпи - Страница 59

Джеф Стивънс обърна лице с рукнали по него сълзи и Хигинс видя изумен, че Джеф се тресе от смях.

— Какво ти става, по дяволите? — запита Хигинс. — Не си струва и да се смееш.

Джеф обаче не мислеше така. Начинът, по който Трейси Уитни ги надхитри на летището, представляваше най-находчивото надхитряване, на което беше ставал някога свидетел. Един обир връз друг. Конрад Морган им беше казал, че жената е аматьорка. Божичко, помисли си Джеф, а каква ли щеше да е, ако беше професионалистка? Без съмнение, Трейси Уитни бе най-красивата жена, която Джеф Стивънс бе виждал някога в живота си. И умна. Джеф се гордееше с това, че е най-добрият в занаята по ограбване чрез злоупотреба с доверието, но въпреки това тя успя да го надиграе. Чичо Уили веднага щеше да я обикне, помисли си Джеф.

Всъщност Джеф получи своето образование от чичо Уили. Майката на Джеф, богата наследница на фирма за селскостопански съоръжения, се бе омъжила за разточителен фантазьор, измислящ непрестанно велики планове за бързо забогатяване, от които никога не излизаше нищо. Бащата на Джеф беше чаровен мъж, мургав красавец, омайващ околните със словото си, успял за пет години след сватбата да пропилее наследството на жена си. Най-ранните спомени на Джеф за родителите му бяха свързани с нескончаемите им спорове за пари и за извънбрачните връзки на баща му. Техният брак беше нещастен и младежът реши: аз никога няма да се женя. Никога.

Чичо Уили, братът на баща му, имаше малък пътуващ цирк и когато се намираше близо до Марион, щата Онтарио, където живееше семейство Стивънс, той винаги ги навестяваше. Това беше най-жизнерадостният човек, когото Джеф познаваше, кипящ от оптимизъм и обещания за розово бъдеще. Той неизменно носеше на момчето крайно интересни подаръци и го учеше на какви ли не фокуси. Чичо Уили бе започнал кариерата си като фокусник в някакъв цирк, който закупил след неговия фалит.

Когато Джеф стана на четиринадесет години, майка му загина при автомобилна катастрофа. Два месеца след това баща му се ожени за деветнадесетгодишна сервитьорка. „Не е естествено за един мъж да живее сам“, обясни баща му. Момчето обаче бе обладано от дълбоко възмущение и се чувстваше предадено от коравосърдечността на своя баща.

Бащата на Джеф започна работа като продавач по влаковете и три дни в седмицата пътуваше. Една нощ Джеф остана сам в къщата с мащехата си. Събуди го отварянето на вратата на спалнята. Миг след това почувства до себе си меко и голо тяло. Джеф скочи уплашен.

— Прегърни ме, Джеф — прошепна неговата втора майка. — Страх ме е от гръмотевици.

— Но… никакви гръмотевици няма — заекна Джеф.

— Но може и да има. Във вестниците пише, че ще вали. — Тя притисна тяло към неговото. — Хайде да се любим, бебче.

Момчето напълно се обърка.

— Добре. Не може ли на леглото на татко?

— Разбира се — изкиска се тя. — Много ще е интересно.

— Сега ще дойда — обеща Джеф.

Тя се измъкна от леглото и отиде в другата спалня, Джеф никога през живота си не беше се обличал толкова бързо. Той се измъкна през прозореца и отиде направо в Кимарон, щата Канзас, където играеше циркът на чичо Уили. Повече не се върна у дома.

Когато чичо Уили попита Джеф защо е избягал от дома си, той само му каза: „Не се разбирам с втората си майка.“

Чичо Уили се обади по телефона на бащата на Джеф и след дълъг разговор се реши момчето да остане в цирка при чичо си. „Тук той ще получи най-доброто образование от всяко друго училище“, обеща чичо Уили.

Сам за себе си циркът представляваше цял един свят.

— Ние не играем представления в неделно училище — обясняваше чичо Уили на Джеф. — Ние сме артисти-хитреци. Но запомни добре, синко, ние не мамим хората, освен ако те самите не пожелаят това. В. С. Фийлдс е прав. Честният човек не може да се мами.

Работниците в цирка се сприятелиха с Джеф. Сред тях имаше „хора от предния край“, които получаваха проценти, и „хора от задния край“, които организираха представления като тези с дебелата жена и татуираната лейди, както и обикновени работници, които пък обслужваха игрите. В цирка имаше и няколко готови вече за омъжване момичета, които доста се заглеждаха в момчето. Джеф беше наследил чувствителността на майка си и красивата, мургава външност на баща си, затова младите дами се боричкаха коя по-напред да отнеме девствеността на Джеф. Първото му сексуално преживяване беше с една красива акробатка и години наред след това тя представляваше високата мярка, с която трябваше да се съобразяват останалите жени.

Чичо Уили се погрижи Джеф да опознае всички дейности на цирка.

— Някой ден всичко това ще бъде твое — каза чичо Уили на момчето — и единственият начин да се справиш е да научиш повече за занаята от всички останали.

Джеф започна с мошеническата игра „шестте котета“, измама, при която участникът плащаше, за да хвърля топки, с които да се стреми да повали в една мрежа шест платнени котета с дървени поставки. Водещият играта показваше колко лесно се повалят котетата, но когато клиентът опиташе сам, скрит зад платното служител на цирка подпираше с летва дървените поставки на котетата. Тогава и господ не можеше да ги повали.

— Хей, удряш много ниско — съветваше водещият. Трябва само да се прицелиш по-спокойно и по-точно.

„По-спокойно и по-точно“ беше паролата. Изговореше ли тези думи, скритият служител сваляше летвата, водещият хвърляше топките и поваляше и шестте платнени котета. После казваше: „Виждаш ли, какво ти казах, а?“, и това подсказваше на служителя, че трябва отново да вдигне летвата и да затисне котетата. Винаги се намираше по някой и друг глупак, изгарящ от желание да покаже умението си на своята кискаща се приятелка.