Ако утрото настъпи - Страница 34

Не знаеш ли? Местят те при Голямата Берта.

— Роклята ти ще бъде готова в събота — съобщи й Паулита.

Това беше денят, в който щяха да освободят Ърнестин. Това е и за мен фаталният срок, помисли си Трейси.

Ърнестин прошепна:

— Всичко е наред. Бельото ще го вземат в събота в два часа. В помещението трябва да си към един и половина. За пазача няма да се тревожиш. Лола ще го занимава в съседната стая. В помещението ще те чака Паулита. Ще ти носи дрехите. Документите за самоличност са в чантата. Към два и петнадесет ще излезете с камиона от затвора.

Трейси едва не се задуши от вълнение. Всеки разговор за бягството я караше да се разтреперва. На никого няма да му пука, ако те върнат мъртва или жива… Според тях ще е по-добре да си мъртва.

След няколко дни щеше да направи опит да избяга на свобода. Не си правеше илюзии, шансовете не бяха на нейна страна. В края на краищата положително щяха да я открият и да я върнат обратно. Беше се заклела обаче да го направи.

Клюкарската агенция на затвора знаеше всички подробности относно спора за Трейси, разгорял се между Ърнестин и Голямата Берта. И сега, когато се пръсна новината, че местят Трейси в килията на Голямата Берта, никак не бе случайно, че не се намери затворничка, която да спомене и дума на Голямата Берта за бягството на Трейси. Голямата Берта не обичаше лошите новини. Често пъти тя проявяваше склонността да обърква новината с нейната приносителка и да я нареди така, както тя си знаеше. Голямата Берта научи за плана на Трейси сутринта, в която трябваше да се осъществи бягството, и то й бе разкрито от довереничката, която направи снимката на Трейси.

Голямата Берта прие новината със зловещо мълчание. Тялото й сякаш се уголемяваше, докато слушаше.

— В колко часа? — запита единствено тя.

— Днес следобед в два, Берт. Ще я скрият в един кош за пране.

Голямата Берта мисли дълго време. После заклати огромното си тяло към една от надзирателките.

— Трябва незабавно да се срещна с директор Браниган.

Трейси не мигна цялата нощ. Просто й се повдигаше от напрежение. Прекараните в затвора месеци й се струваха цяла вечност. Образи от миналото изплуваха в съзнанието й, докато лежеше върху леглото и се взираше напрегнато в мрака.

Чувствам се като принцеса от вълшебна приказка, мамо. Не допусках, че човек може да бъде толкова щастлив!

И така! Вие с Чарлс желаете да се ожените.

Колко ще трае меденият ви месец?

Застреля ме, кучко такава…

Майка ви се самоуби…

Всъщност, никога не съм те познавал.

Сватбената снимка на Чарлс, усмихващ се на своята младоженка…

Преди колко ери беше това? Преди колко милиона светлинни години?

Дрънченето на сутрешния звънец плисна из коридора като ударна вълна. Трейси се изправи напълно будна от леглото. Ърнестин я наблюдаваше.

— Как си момиче?

— Прекрасно — излъга я Трейси. Чувстваше гърлото си пресъхнало, а сърцето й биеше лудо до пръсване.

— Значи и двете излизаме днес оттук.

Трейси едва преглътна.

— Ъхъ.

— Сигурна ли си, че можеш да се измъкнеш от къщата на директора към един и половина?

— Сигурна съм. Следобед Ейми винаги спи.

— Закъснееш ли, работата ще се разсъхне — обади се Паулита.

— Ще отида навреме.

Ърнестин се пресегна под дюшека и извади оттам завити на руло банкноти.

— Ще имаш нужда от пари за из път. Само двеста долара са, но ще ти свършат работа.

— О, Ърни, не зная как…

— О, я млъквай, момиче, и ги вземай веднага.

Трейси успя да преглътне с голямо усилие няколко хапки от закуската. Главата й тежеше, болеше я всеки мускул от тялото. Няма да издържа този ден, помисли си тя. Но трябва да издържа, трябва!

В кухнята тегнеше някаква напрегната и неестествена тишина и Трейси неочаквано осъзна, че самата тя е причината за това. Тя беше обект на съчувствени погледи и възбудени подшушвания. Предстоеше бягство и тя бе героинята на тази драма. След няколко часа щеше да е свободна. Или мъртва. Тя стана от масата с недовършената си закуска и се запъти към дома на директор Браниган. Докато чакаше пазача да отключи вратата на коридора, се срещнаха лице в лице с Голямата Берта. Огромната шведка й се ухили.

Очаква я голяма изненада, помисли си Трейси.

Вече цяла-целеничка е моя, помисли си Берта.

Сутринта се точеше безкрайно бавно и на Трейси й се струваше, че ще полудее. Минутите сякаш се протакаха безкрайно. Тя чете на Ейми, без да има и най-малката представа какво бе то. По едно време усети, че мисис Браниган я наблюдава от прозореца.

— Хайде да играем на жмичка, Трейси.

Трейси беше прекалено възбудена, за да играе на каквито и да било игри, но не посмя да откаже, за да не събуди подозрението на мисис Браниган. Усмихна се с голямо усилие.

— Разбира се. Защо не се скриеш първа, Ейми?

Играеха в предния двор на къщата. В далечината Трейси виждаше сградата, в която се намираше помещението за събиране на бельото. Трябваше да се яви там точно в 1.30. Там щеше да облече приготвените за нея градски дрехи, към 1.45 да легне на дъното на големия кош за бельо и да бъде затрупана с униформи и бельо. В 2.00 отговорникът по бельото щеше да дойде и да превози коша с количката си. Към 2.15 камионът щеше да премине през портала и да се насочи към близкия град, където се намираше пералнята.

Шофьорът няма да вижда от мястото си какво става отзад в камиона. Когато камионът пристигне в гради и спре на червен светофар, просто отвори вратата, слез най-спокойно и хвани автобуса за мястото, където искаш да отидеш.