Ако утрото настъпи - Страница 3

А Чарлс й каза: „Надявам се, че сте свободна утре, за да обядваме заедно?…“

Филаделфия представляваше зашеметяващ рог на изобилието по отношение възможностите да се види или да се направи нещо. В съботните вечери Трейси и Чарлс ходеха на балет или на концертите на Рикардо Мути. През седмицата изучаваха Ню Маркет и уникалните магазини по Съсайъти Хил. После ядяха печено сирене при Гено на маса, поставена на тротоара, и обядваха в „Кафе Роял“, един от първокласните ресторанти във Филаделфия. Пазаруваха на площад Хед Хауз и накрая ходеха във Филаделфийския музей на изкуствата или в Музея на Роден.

Трейси се спря веднъж пред скулптурата на „Мислителя“. Погледна към Чарлс и се усмихна.

— Това си ти!

Чарлс не се интересуваше от физически упражнения, но Трейси много ги обичаше, ето защо в неделните утрини бягаха за здраве по Уест Ривър Драйв или из мястото за разходки край река Скайлкил. Събота следобед Трейси ходеше на тренировки по „тай чи чуан“ и след час уморена, но възторжена, се срещаше с Чарлс в неговия апартамент. Той беше първокласен готвач и обичаше да приготвя за Трейси и за себе си сложни ястия като мароканска „бастила“, китайски галушки „гуо бу ли“ и „тахин дьо пуле о ситрон“.

Трейси не познаваше по-педантично точен човек от Чарлс. Веднъж тя закъсня петнадесет минути за една вечеря и неговото недоволство й развали цялата вечер. След това си обеща най-тържествено да не закъснява никога на срещи с него.

Трейси не беше опитна в секса, но все й се струваше, че Чарлс се люби така, както и живее: педантично и много прилично. Веднъж реши да се държи смело и необикновено в леглото и това така възмути Чарлс, че тя започна тайно да се подозира, че е сексуална маниачка.

Забременяването дойде съвсем неочаквано и когато се случи, Трейси беше обзета от някаква несигурност. Чарлс не беше повдигал въпрос за женитба, а и самата тя не желаеше да го кара да смята, че е длъжен да се ожени за нея заради детето. Не беше сигурна дали иска да направи аборт, а и другата алтернатива й причиняваше същата болка. Щеше ли да е в състояние да отгледа дете без помощта на неговия баща, а щеше ли това да е честно и спрямо детето?

Една вечер реши да съобщи новината на Чарлс след вечеря. Беше му приготвила „касуле“ в своя апартамент и в обзелата я нервност го прегоря. Когато постави прегорялото месо с фасул пред него, тя забрави внимателно репетираните думи и избухна гневно:

— Съжалявам, Чарлс. Бременна съм.

Настъпи непоносимо дълга тишина и тъкмо когато Трейси се канеше да я наруши, Чарлс каза:

— Естествено ще се оженим.

Чувство на огромно облекчение обзе Трейси.

— Не ми се иска да смяташ, че аз… Знаеш, че не е задължително да се ожениш за мен.

Той вдигна ръка и я възспря.

— Искам да се оженя за теб, Трейси. Ти ще станеш чудесна съпруга. — После бавно добави: — Мама и татко ще останат, разбира се, малко изненадани. — След това се усмихна и я целуна.

— Защо ще останат изненадани? — запита тихо Трейси.

Чарлс въздъхна.

— Скъпа, опасявам се, че не разбираш как ще загазиш. Станхоупови винаги се женят, не забравяй, че поставям думата в кавички, за хора от „своята черга“.

— И вече са ти избрали съпруга? — досети се Трейси.

— Това не струва и пукната пара. Важното е кого аз съм избрал. Следващия петък ще вечеряме с мама и татко. Време е да се запознаеш с тях.

В девет без пет Трейси долови някаква промяна в степента на шума в банката. Служителите започнаха да разговарят по-припряно и да се движат по-чевръсто. Вратите на банката щяха да се разтворят след пет минути и всичко трябваше да е готово. Трейси виждаше през прозореца как клиентите им се редят вече отвън на опашка по тротоара и чакат под студения дъжд.

Трейси наблюдаваше как служителят от охраната на банката поставя нови вносни бележки и разписки в металните кошчета върху шестте маси, наредени по централната пътека на банката. На редовните клиенти се издаваха вносни бележки с намагнетизиран личен код на дъното, така че при всяко внасяне на суми компютърът автоматично ги вписваше в приходната графа на съответната сметка. Много често обаче клиентите идваха без вносните си бележки и се налагаше да попълват нови.

Служителят от охраната вдигна глава към часовника на стената и когато голямата стрелка се придвижи на 9.00, пристъпи към вратата и най-тържествено я отключи.

Банковият ден започна.

През следващите няколко часа Трейси беше толкова погълната от работата си над компютъра, че не можеше дори да си помисли за нещо друго. Всеки автоматизиран паричен превод трябваше да се проверява по два пъти, за да е сигурно, че кодът върху него е истинският. Когато една сметка се вписваше в разход, Трейси въвеждаше номера на сметката, размера на сумата и банката, на която трябваше да се прехвърли. Всяка банка притежаваше свой кодов номер, като номерата бяха отпечатани в секретен справочник, съдържащ кодовете на всички големи банки в света.

Сутринта отлетя бързо. Трейси възнамеряваше да отиде на фризьор през обедната почивка, затова си запази час при Лари Бела Боти. Той вземаше скъпо, но си струваше, защото й се искаше родителите на Чарлс да я видят в истинския й блясък. Трябва да ги накарам да ме харесат. Не ме е грижа каква жена са му избрали, помисли си Трейси. Никоя не може да ощастливи Чарлс повече от мен.

В 1.00 часа Трейси влезе с дъждобрана си, когато Кларънс Дезмънд я повика в кабинета си. Дезмънд въплъщаваше образа на тежката изпълнителна власт. Ако банката използваше телевизията за търговски цели, тогава той щеше да е неин незаменим говорител. Облечен скромно, излъчващ нещо солидно и малко старомодно, той приличаше на човек, на когото можеше да се вярва.