Ако утрото настъпи - Страница 129

129

— … а сега, дами и господа, моля да ме последвате, за да видите как работят нашите шлифовчици и да се възползвате от възможността да си купите от нашите чудесни диаманти.

С екскурзовода начело, тълпата премина през вратите, водещи към завода. Трейси се придвижих тях, докато Джеф се влачеше най-отзад. Когато групата отмина, Джеф свърна встрани и бързо се спусна по едни стълби, водещи към мазето. Той отвори раницата, извади омазнен работен комбинезон и малко сандъче с инструменти. После нахлузи комбинезона, отиде до електрическото табло с бушоните и погледна часовника си.

Отгоре Трейси се движеше с групата от помещение в помещение, докато екскурзоводът им показваше различните етапи на шлифоване на камъните, като се започне от необработените диаманти. От време на време Трейси поглеждаше часовника си. Обиколката закъсняваше с пет минути. Искаше й се екскурзоводът да се движи по-бързо.

Накрая, с приключване на обиколката, те стигнаха до изложбената зала. Екскурзоводът приближи до оградения с въжета пиедестал.

— В този стъклен шкаф — обяви гордо той — се намира диамантът „Лукулан“, един от най-ценните диаманти в света. Някога си известен драматичен актьор го купил за жена си, прочута филмова звезда. Оценен е за десет милиона долара и е защитен с най-съвременна…

Осветлението угасна. В същия миг алармената инсталация се задейства, пред вратите и прозорците се спуснаха с трясък стоманени капаци и преградиха всички изходи.

Някои от туристите се разкрещяха.

— Моля ви. — Гласът на екскурзовода се извиси над вдигналата се врява. — Няма причина за безпокойство. Станала е някаква дребна електрическа повреда. След миг резервният електрогенератор ще…

Лампите отново светнаха.

— Видяхте ли? — успокои ги екскурзоводът. — Няма от какво да се безпокоите.

Някакъв немски турист с кожени панталони посочи стоманените прегради.

— Какво е това?

— Предпазни мерки — обясни екскурзоводът. Той извади някакъв странен на вид ключ, пъхна го в един отвор на стената и го превъртя. Стоманените капаци над вратата и прозорците се вдигнаха. Телефонът, поставен на една масичка, звънна и екскурзоводът вдигна слушалката.

— Хендрик е тук. Благодаря ви, капитане. Не, всичко е наред. Оказа се фалшива тревога. Вероятно е станало късо съединение. Веднага ще проверя. Да, господине. — Той постави слушалката и се обърна към групата. — Извинявам се, дами и господа. При наличието на такъв ценен камък човек не може да не е внимателен. А сега, онези от вас, които имат желание да си купят от нашите прекрасни диаманти…

Осветлението отново угасна. Алармените звънци задрънчаха и стоманените капаци отново паднаха с трясък.

— Хайде да се махаме оттук, Хари — изписка някаква жена от тълпата.

— Няма ли да млъкнеш, Даян? — смъмри я съпругът й.

Джеф стоеше пред електрическото табло в мазето и се вслушваше в писъците на туристите отгоре. Изчака няколко минути, след което отново завъртя бушоните. Светлините горе се запалиха.

— Дами и господа — провикна се над шумотевицата екскурзоводът. — Това е някаква техническа неизправност. — Той отново извади ключа и го пъхна в дупката на стената. Стоманените прегради се вдигнаха.

Телефонът отново звънна. Екскурзоводът вдигна слушалката.

— Тук е Хендрик. Не, капитане. Да. Ще го оправим колкото е възможно по-бързо. Благодаря ви.

В залата се отвори някаква врата и на нея се показа Джеф със сандъчето с инструменти и килната назад работна шапка. Той се обърна към екскурзовода.

— Какво се е случило? Някой каза, че има повреда в електрическата мрежа.

— Светлините непрестанно светват и угасват — обясни му екскурзоводът. — Виж по-скоро да ги оправиш, моля те. — Той се обърна към туристите и се помъчи да се усмихне. — Защо не приближите да си изберете някой чудесен диамант на съвсем прилична цена?

Групата туристи започна да се приближава към изложбените шкафове. Незабелязан сред тълпата, Джеф пусна малко цилиндрично приспособление, което извади от комбинезона си, подръпна някакво лостче и пъхна устройството зад пиедестала, поддържащ диаманта „Лукулан“. Приспособлението започна да пуши и да отделя искри.

— Хей! — подвикна Джеф на екскурзовода. — Това си е твоя работа. В проводника под пода има късо.

— Пожар! — изкрещя една от туристките.

— Умолявам всички ви — провикна се екскурзоио дът. — Не е необходимо да изпадате в паника. Запазете спокойствие. — Той се обърна към Джеф и изсъска — Оправи го бързо! Бързо!

— Няма проблеми — отвърна спокойно Джеф и тръгна към кадифените въжета, ограждащи пиедестала.

— Nee — предупреди го пазачът. — Забранено е да приближаваш.

— Добре — сви рамене Джеф. — Оправяй си го тогава сам.

Джеф се обърна да си върви.

Започна да се отделя повече дим. Хората отново изпаднаха в паника.

— Почакай! — помоли се екскурзоводът. — Само за минутка. — Той отиде бързо до телефона и набра някакъв номер. — Капитане? Тук е Хендрик. Ще ви помоля да изключите всички алармени инсталации. Имаме малко затруднение. Да, господине — той погледна към Джеф. — За колко време ти е необходимо да изключим инсталациите?

— За пет минути — отвърна Джеф.

— Пет минути — повтори екскурзоводът по телефона. — Dankje wel — той постави обратно телефонната слушалка. — След десет секунди ще изключат инсталациите. За бога, побързайте! Ние никога не изключваме алармените инсталации.

— Имам само две ръце, приятелче.

Джеф изчака десет секунди, после мина зад въжетата и се покачи на пиедестала. Хендрик даде знак на въоръжения пазач, той кимна и заби поглед в Джеф.

129