Ако утрото настъпи - Страница 126

126

— Трейси, искаш ли, щом всичко свърши, да отидем на онези разкопки, за които говорихме?

— Тунис? Звучи ми като райско място, скъпи.

— Добре тогава. Аз ще уредя всичко. Отсега нататък няма да правим нищо, само ще си почиваме и ще се радваме на живота.

Инспектор Ван Дурен измърмори:

— Бих казал, че следващите двадесет години от живота им са много добре подредени. — Той стана и се протегна. — Мисля, че можем вече да си лягаме. За утре сутринта всичко е готово, така че тази нощ всички можем добре да се наспим.

Даниел Купър не можеше да заспи. Представяше си как полицията я сграбчва и се държи грубо с нея, виждаше ужаса върху лицето й. Това го развълнува. Той влезе в банята и пусна много гореща вода във ваната.

Махна очилата си, свали пижамата и легна във вдигащата пара вода. Всичко беше вече почти свършено, тя щеше да си плати така, както бе принуждавал и други проститутки да го правят. Утре по това време щеше да е на път за дома. Не, не за дома, поправи се Даниел Купър, на път за моята квартира. Домът представляваше топло и сигурно място, където неговата майка го обичаше повече от всеки друг на света.

— Ти си моето мъжленце — казваше тя. — Не зная какво бих правила без теб.

Бащата на Даниел изчезна, когато детето беше на четири години. В началото Даниел много страдаше, но неговата майка му обясни, че баща му го е направил заради друга жена. Даниел намрази другата жена, защото караше майка му да плаче. Никога не я бе виждал, но знаеше, че е проститутка, защото чуваше майка си да я нарича така. По-късно вече се чувстваше щастлив, че тази жена отвлече баща му, понеже майка му сега принадлежеше единствено на него. Зимите в Минесота са студени и майката на Даниел му разрешаваше да се пъха при нея в леглото и да се гуши под топлите одеяла.

— Като стана голям, ще се оженя за теб — обеща й Даниел, а майка му се засмя и го погали по главата.

Даниел винаги беше пръв ученик в класа. Искаше майка му да се гордее с него.

Какво блестящо момченце имате, госпожо Купър.

Зная. Никой не е по-умен от моето малко мъжле.

Когато Даниел стана на седем години, майка му започна да кани вкъщи на вечеря техния съсед, огромен, космат мъж, и Даниел се разболя. Лежа цяла седмица на легло с опасно висока температура и майка му обеща, че повече няма да кани съседа. На този свят нямам нужда от никого освен от теб, Даниел.

Нямаше по-щастливо дете от Даниел. Майка му беше най-красивата жена в целия свят. Когато я нямаше вкъщи, Даниел влизаше в нейната спалня и отваряше чекмеджетата на тоалетната й масичка. Изваждаше бельото й и търкаше меката материя в бузата си. Каква прекрасна миризма!

Той лежеше сега със затворени очи в пълната с гореща вода вана в амстердамския си хотел и си спомняше за ужасния ден, в който беше убита майка му. Това се случи на дванадесетия му рожден ден. Върнаха го по-рано от училище, защото го заболя ухото. Престори се, че го боли повече, отколкото беше в действителност, защото му се искаше да си е у дома, майка му да го утешава, да го сложи да си легне и да се суети около него.

Даниел се прибра вкъщи и отиде в спалнята на майка си. Тя лежеше гола на леглото, но не беше сама. Правеше някакви неописуеми неща на мъжа, който живееше до тях. Даниел видя как тя започна да целува косматите му гърди и подпухналия корем. Целувките й продължиха надолу към огромното червено оръдие между краката на мъжа. И преди да го постави в устата си, Даниел чу как майка му изстена: „О, обичам те!“

И това бе най-отвратителното от всичко. Даниел изтича в банята и повърна върху себе си. После внимателно се съблече и се почисти, защото майка му го учеше да бъде винаги чист и спретнат. Сега ухото наистина го заболя силно. Чу гласовете откъм коридора и се ослуша.

— По-добре си тръгвай сега, мили. Аз трябва да се окъпя и да се облека. Даниел ще се върне скоро от училище. Ще имаме гости за рождения му ден. Ще се видим утре, мили.

Чу как се затвори входната врата, а след това и шум от течаща вода в банята на майка му. Само че тя вече не му беше майка. Тя беше проститутка, която върши гнусни работи в леглото с мъже, неща, каквито никога не беше вършила с него.

Той влезе в банята й гол. Тя лежеше във ваната, а курвенското й лице се усмихваше. Обърна глава, видя го и извика:

— Даниел, мили. Какво…?

Той държеше в ръка тежка шивашка ножица.

— Даниел…!

Устата й се отвориха и образуваха розово „О“, но не издадоха никакъв звук, докато не нанесе първия си удар в гърдите на непознатата жена във ваната. После писъците й се сляха с неговите крясъци: „Курва! Курва! Курва!“

Те изпълняваха заедно смъртоносния дует, докато накрая остана да се чува само неговият глас: „Курва… курва…“

Кръвта й го опръска целия. Той се изми под нейния душ и толкова силно се търка, че почувства как кожата му се ожули.

Техният съсед беше убил майка му и този човек трябваше да плати за това.

После всичко се разви сякаш с необикновена яснота, като в някакъв странен филм със забавени кадри. Даниел избърса с кърпа оставените от пръстите му отпечатъци върху ножицата и я хвърли във ваната. Тя изтрополи глухо върху емайла. Облече се и се обади по телефона на полицията. Пристигнаха две полицейски коли с виещи сирени, а след тях и друга, пълна с детективи. Те започнаха да задават въпроси на: Даниел, а той им разказа как са го били върнали от училище и как видял техния съсед Фред Зимър да се измъква през страничната врата на къщата. Когато разпитаха и мъжа, той призна, че е любовник на майката на Даниел, но отрече да я е убивал. Свидетелските показания на Даниел пред съда станаха причина за осъждането на Зимър.

126